За спиране на автоматичния ръст на директорските заплати в държавни структури чрез минималната работна заплата призова председателят на Подкомисията за контрол на публичните средства Стефан Белчев от „Прогресивна България“.
В профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ той написа, че докато редовият персонал в ключови сектори с години чака актуализация на заплатите, доходният таван за членовете на Управителните съвети (УС) и Изпълнителните директори (ИД) буквално е излетял в Космоса.
„Автоматичният скок: 50 процента ръст за 3 години (2024-2026). След обвързването на минималната работна заплата (МРЗ) с 50 процента от средната за страната се задейства лавинообразен ефект по веригата. Тъй като възнагражденията на ръководствата са обвързани с МРЗ чрез чл. 56 от ППЗУП, за три години техните основни заплати скочиха с близо 1,5 пъти! Този автоматичен ръст можеше и трябваше да бъде регулиран с твърди тавани, за да се избегнат бруталните социални дисбаланси“, посочва Белчев.
По думите му този скок се случва в структури, които изпитват тежки ликвидни проблеми или са на ръба на оцеляването, като държавните болници. Лекарите, сестрите и санитарите излизат на протести за достойни възнаграждения, лечебните заведения трупат просрочени дългове, но заплатите на бордовете растат автоматично, отбелязва Белчев.
Като друг пример той посочва Националния дворец на културата. „Емблематично дружество, което години наред генерира милионни загуби, но управлението му се радва на същата автоматична актуализация. 6-те държавни горски предприятия: редовите лесовъди работят на терен при тежки условия за ниски заплати, докато управителните им органи получават огромни възнаграждения“, допълва още Белчев.
Той обяснява, че това се случва чрез нормативни „вратички“.
„Използва се възможността за промяна в показателите за оценка (конкретно 4 и 5 от Приложение №2 към чл. 56 от ППЗУП – за финансов резултат и добавена стойност). С одобрението на ресорните министри тези показатели се пренаписват така, че изкуствено да поддържат високи бални оценки и високи месечни заплати. Извън управителните органи по чл. 56 голямото и тихо раздаване на порции за външни лица става през т.нар. Одитни комитети. Тъй като законът изрично забранява на членовете на управителните съвети да влизат в тях, там се назначават изцяло външни кадри. Възнагражденията им масово се определят като сериозен процент от МРЗ или средна заплата за предприятието за едно-единствено заседание или направо месечна заплата. С експлозията на минималната заплата през последните три години техните доходи също скочиха автоматично с 50 процента за няколко часа формална работа на месец“, пише Белчев.
„Извън официалните справки по чл. 56 и годишните тантиеми в много дружества съществуват „невидими“ бонуси през Колективните трудови договори (КТД) или социални програми. Членовете на управителните органи често получават допълнителни суми за Коледа и Великден, разходи за облекло, почивка и диоптрични очила. Тези плащания остават скрити за обществото, но натоварват бюджетите. Тук идва бруталната политическа реалност, която малцина изричат на глас. Методиката за тези възнаграждения се определя изцяло с акт на Министерския съвет (ППЗУП). И нека бъдем реалисти – никой досега нямаше политическата воля да промени правилата и да отреже рязко заплатите на „бордоваците“, защото след всяка рокада там биват назначавани „наши хора“. „Нашите хора“ бързо свикват със златните хранилки, а автоматичният ръст им е перфектното оправдание. Някои ще кажат, че е наивно да се вярва в промяна. Реалността често няма нищо общо с мечтите за справедливост. Но ако мълчим и се примирим, че „така работят нещата“, този институционален цинизъм никога няма да спре. Моята цел като финансист е да извадя схемата на светло и да насоча прожектора право в тях. Когато има публичен натиск, на „нашите хора“ им става много горещо“, посочва той.
Белчев настоява за спешна реформа в ППЗУП, строго лимитиране на възможностите за промяна на показателите и балните оценки и пълна прозрачност и забрана за скрити социални бонуси по КТД за висшия мениджмънт.
