Сходни с миналогодишните резултати по български език и литература (БЕЛ), но с отчетлива необходимост от повече работа за развитие на математическото мислене и функционалната грамотност са резултатите от националните външни оценявания (НВО) през 2026 г., съобщиха от министерство на образованието.
Анализът показва, че учениците продължават да се справят по-успешно със задачи, които проверяват усвоени знания, отколкото с такива, изискващи анализ, аргументация и прилагане на знанията в нови ситуации.
По български език и литература резултатите остават устойчиви и съизмерими с тези от предходните години.
Средният резултат на четвъртокласниците е 76,4 точки, което е с около 5,5 точки по-високо спрямо предходната учебна година. Данните показват добре овладени основни езикови и литературни компетентности. Най-висока е успеваемостта при задачата с творчески характер – 70,87%, което показва добър речников запас и умения за създаване на кратък текст. По-сериозни затруднения се наблюдават при въпроси по езикова теория, като определяне на сродни думи или откриване на думи, съдържащи само корен, както и при задачите, изискващи изразяване и аргументиране на собствено мнение.
Средният резултат на седмокласниците е 55,26 точки, което е с около половин точка по-ниско от 2025 г., но остава над нивото от 2024 г. Учениците се справят по-добре със задачи за разпознаване и избор на верен отговор, отколкото със задачи, изискващи самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация, аргументация и създаване на текст. По-високи резултати се наблюдават при разбирането на явно заявена информация и разпознаването на литературни герои и произведения, докато затрудненията са свързани с прилагането на езиковите знания в контекст и извеждането на смислови зависимости в литературен текст.
Според анализа е необходимо да се засили работата върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и продуктивните речеви умения. Акцент трябва да се постави върху краткия аргументиран отговор, редактирането, преразказа с дидактическа задача и логическото структуриране на текст.
При десетокласниците средният резултат по БЕЛ е 45,49 точки, което е с около 2 точки по-ниско от 2025 г. Учениците показват добри умения за разбиране на нехудожествен текст, извличане на информация и разпознаване на езикови и литературни понятия. По-сериозни затруднения обаче изпитват при аналитичното мислене, формулирането и аргументирането на теза. Министерството отчита необходимост от по-силен акцент върху аналитичното четене, работата с текстове и таблици, редактирането и установяването на междутекстови връзки като основа за развитието на функционалната грамотност.
По математика резултатите показват необходимост от повече работа върху логическото мислене и прилагането на знанията в практически ситуации.
Средният резултат на четвъртокласниците е 62,9 точки. Учениците демонстрират добри умения при основните аритметични действия – събиране, изваждане, умножение и деление, но срещат затруднения при задачи с нестандартен контекст, изискващи няколко последователни стъпки, както и при геометричните задачи. Това води до спад от около 6,5 точки спрямо миналата година.
Средният резултат на седмокласниците е 38,45 точки, или с около 4 точки по-нисък спрямо 2025 г. Тази година изпитът включваше повече задачи с кратък свободен отговор, които изискват самостоятелно достигане до решението без възможност за избор или налучкване. Подобна тенденция е отчетена и през учебната 2022/2023 година, когато тестът също включваше повече задачи със свободен отговор, а средният резултат тогава беше 35,29 точки.
Анализът показва ясно изразена зависимост между успеваемостта и сложността на задачите. Учениците се справят по-добре със задачи с алгоритмичен характер, докато изпитват затруднения при анализ, математическо моделиране и интегриране на знания. Най-сериозни предизвикателства остават задачите, свързани с вероятности, финансова грамотност, практически казуси и сложни геометрични зависимости.
За първи път през тази година десетокласниците решаваха интегрален тест по математика, който освен математически знания проверяваше и умения за прилагането им в задачи от природните науки чрез кратки свободни отговори. Средният резултат е 30,34 точки, което е с около 5 точки по-ниско от 2025 г., но поради съществената промяна във формата на изпита директно сравнение между двете години не може да бъде направено. Данните ще служат като отправна точка за бъдещо проследяване на резултатите при новия модел на оценяване.
Учениците показват добри резултати при прилагането на стандартни алгоритми и математически процедури, но изпитват сериозни затруднения при задачи, изискващи логическо разсъждение, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-ниска успеваемост се отчита при задачите по комбинаторика и теория на вероятностите.
Регионалният анализ показва устойчивост в подреждането на областите по резултати. И през 2026 г. начело остават София-град, Смолян и Варна, следвани традиционно от Бургас, Пловдив, Габрово и Русе. В другия край на класацията отново са Сливен, Разград, Шумен и Видин, като към тях тази година се присъединява и Монтана.
Спрямо 2025 г. всички региони отбелязват спад в сумарните резултати, основно заради по-ниските постижения по математика и в трите випуска. Най-малък спад е отчетен във Видин, Перник, Кюстендил, Кърджали и Враца, като във Видин и Перник сумарният резултат от шестте изпита е с около 4,5 точки по-висок спрямо миналата година. За това допринасят по-добрите резултати по български език и литература, като най-отчетливо повишение се наблюдава в Добрич, Монтана, Враца, Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Перник.
Резултатите бяха публикувани вчера. Проверката става с входящ номер и идентификационен код.
Учениците и техните родители могат да направят справка тук.
