На 16 юли православната църква почита паметта на св. мъченица Юлия девица. Тя е една от най-почитаните раннохристиянски светици, известна със своята непоколебима вяра.
В българската народна традиция денят се почита като част от големите празници като горещниците, а в различни краища на страната са се съхранили любопитни обичаи и поверия.
Имен ден празнуват всички, които носят имената Юлия, Юлиян, Юлиан, Юлиана, Юлиянка и производните им.
На този ден вярващите ходят на църква, палят свещ за здраве и отправят молитви за закрила и сила в трудни моменти.
Според традицията е хубаво да се направи добро дело или да се помогне на човек в нужда в чест на светицата, която е пример за милосърдие и вярност към християнската вяра.
В някои семейства се приготвя празнична трапеза и се събират близки и приятели за имен ден.
Смята се, че не бива да се влиза в спорове и конфликти, защото те могат да донесат дълготрайно неразбирателство.
Народното вярване е на такъв ден да не се изричат лоши думи, клетви и обиди, за да не се върнат като нещастие.
Денят е подходящ за смирение и благодарност, затова се избягват завистта и недоброжелателността.
В някои райони хората избягвали тежката физическа работа, ако тя не била наложителна, и посвещавали повече време на молитва и семейството.
Тъй като празникът съвпада с периода на горещниците (15–17 юли), в много райони обичаите се преплитат:
- Не се палел излишно огън и не се пече хляб, за да се предпази домът от пожари.
- Земеделската работа често се отлагала с надеждата нивите да бъдат опазени от градушки и природни бедствия.
- Хората вярвали, че спазването на тези дни носи здраве, плодородие и закрила за дома.
