Ингрид Хонкала, бивш учен от НАСА, твърди, че е добре запозната със смъртта, след като казва, че е изпадала в клинична смърт цели три пъти. Всеки път тя е имала едно и също прозрение.
„Усещането беше като навлизане в по-дълбок слой на реалността, който съществува отвъд нашите физически сетива. В това състояние съзнанието се усещаше необятно, интелигентно и взаимосвързано“, споделя 55-годишната Хонкала относно тройката си от преживявания, близки до смъртта.
Базираната в Богота, Колумбия, авторка, която има докторска степен по морски науки и е работила както за НАСА, така и за ВМС на САЩ, твърди, че първият й сблъсък със смъртта е бил, когато е била едва на две години, пише The New York Post.
Хонкала паднала в резервоар с ледена вода у дома, без знанието на прислужницата, която слушала радио в друга стая. За щастие, майката на детето се прибрала у дома точно навреме и успяла да я реанимира, преди да е станало твърде късно.
По време на този кратък престой от другата страна обаче Хонкала казва: „Случи се нещо изключително“. След първоначалния шок от студената вода и „паниката от борбата за въздух“, бившият учен казва, че страхът й отстъпил място на „дълбоко спокойствие“.
„Паниката изчезна и беше заменена от завладяващо усещане за мир и неподвижност. Имах чувството, че съзнанието ми се отдели от тялото ми“, спомня си Хонкала, която описва подробности за пътуванията си в отвъдното в книгата си „Dying To See The Light“.
Именно тогава връзката й с „физическия свят“ била заменена от „разширено състояние на съзнанието“, толкова мощно, че тя успяла да види „малкото си тяло да плава безжизнено във водата“.
„В този момент вече не се чувствах като дете в тяло, а като чисто съзнание, поле от осъзнатост и светлина. Нямаше усещане за време, нямаше страх и нямаше мисли“, разказва Хонкала.
Тя добавя: „Чувствах се напълно обединена със самия живот, сякаш границите, които обикновено определят кои сме, се бяха разтворили“. Най-важното е, че това извънтелесно възприятие позволило на Хонкала да предупреди майка си, която по думите й видяла да върви към новата си работа.
„Спомням си, че я разпознах и си помислих: „Това е майка ми“. В този момент сякаш имаше форма на комуникация между нас, не чрез изречени думи, а чрез съзнанието, настоява авторката.
Според Хонкала този метафизичен сигнал за помощ подтикнал майка й да се обърне и да се втурне към вкъщи, където открила дъщеря си в безсъзнание във водния резервоар. Времево това може да изглежда пресилено, но Ингрид казва, че когато преразказала видението си на майка си, то съвпаднало напълно със спомените на майката за събитията.
От този момент нататък Хонкала казва, че вече не се страхувала от смъртта. „Преживяването ми показа, че това, което наричаме отвъден живот, изобщо не се усещаше като далечно място. За мен това преживяване подсказва, че съзнанието може да не се произвежда единствено от мозъка – то може да е нещо по-фундаментално“, казва тя.
Хонкала претърпява още две преживявания, близки до смъртта: едното след катастрофа с мотоциклет на 25 години, а другото на 52 години, когато кръвното й налягане паднало по време на операция.
За щастие, тя успявала да достигне същото безмълвно състояние всеки път. Парадоксално, тя твърди, че именно това духовно събуждане я е вдъхновило да се занимава с наука.
„Исках да разбера естеството на реалността чрез наблюдение и изследвания. В продължение на много години се фокусирах почти изцяло върху научната си кариера и рядко говорех публично за духовните си преживявания“, казва Хонкала.
Тя добавя: „С течение на времето обаче разбрах, че науката и духовността не са задължително в конфликт – те просто може да изследват една и съща загадка от различни гледни точки“.
Естествено, скептиците биха могли да отдадат прозренията на Хонкала, близки до смъртта, на халюцинации или сънища; други хора, преживели подобно нещо, съобщават, че са виждали всичко – от ярки светлини до роднини и дори Исус, стоящ на върха на стълбище.
Изследователите твърдят, че тези видения могат да служат като форма на утеха за заминаващите си и че утешителните сънища за изгубени близки по-специално могат да се разглеждат като психо-духовни механизми за справяне.
Въпреки това Хонкала твърди, че това, което е видяла, не е било плод на умиращо въображение. „Тези преживявания промениха разбирането ми за самия живот. Вместо да виждам себе си като изолиран индивид, който се бори да оцелее, започнах да разбирам, че може би сме проявления на съзнанието, преживяващи живота чрез физическа форма“, казва тя.
Авторката добавя: „От тази гледна точка смъртта не се усеща като край на съществуването; усеща се повече като преход в непрекъснатостта на съзнанието“.
