Проучване на Университета на Вирджиния анализира спомени за минали животи

Над 30 процента от американците вярват в концепцията за прераждането – идеята, че хората, които умират, ще се преродят отново в този свят. Въпреки че няма категорични научни доказателства, които да сочат, че това наистина се случва – нито за това какво се случва със съзнанието ни след смъртта – изучаването на прераждането и нашите вярвания по този въпрос все още са сериозни обекти на научни изследвания.

Всъщност от десетилетия насам изследователите проучват така наречените „случаи от типа на прераждането“ (CORT) – случаи, в които хора, предимно деца, изглежда разказват спомени и подробности от живота на някой друг. От 60-те години насам изследователи от Отдела за перцептуални изследвания на Университета на Вирджиния събират информация за хиляди от тези странни случаи, което представлява най-голямата база данни от този вид. Сега нов анализ на този богат набор от данни разкри поразителна закономерност в тези загадъчни епизоди, пише „Science Alert“.

В случаите, в които идентифицираното починало лице е умряло внезапно или неочаквано, „времето на прекъсване“ – периодът между смъртта му и раждането на детето, което си спомня живота му – е било значително по-кратко, отколкото в случаите, в които смъртта не е била неочаквана.

Резултатите, публикувани в списанието „Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice“, всъщност не могат да бъдат обяснени, казват изследователите. „Това е най-мащабното досега систематично проучване на времевите модели в спомените за минали животи“, казва водещата авторка и изследователка в областта на когнитивната невронаука Саеде Садеги от Университета на Вирджиния.

„Отделните случаи могат да оставят място за различни интерпретации, но моделите, наблюдавани в много случаи, са много по-трудни за обяснение като преувеличение, фантазия или измислица“. В своето проучване изследователите са анализирали всеки случай в архива CORT на Отдела за перцептуални изследвания, в който изследователите са успели да идентифицират конкретно име на починало лице (известно като „лице от миналото“), чийто живот и биографични подробности съответстваха на изявленията, събрани от деца, които предполагаемо са си спомняли неща за живота на това лице от миналото.

„Обучени изследователи проведоха изчерпателни интервюта с множество информатори за всеки случай, като например детето, родителите, близки роднини, а понякога и семейни приятели и съседи“, пишат изследователите. „Изследователите систематично оцениха доказателствата от множество източници, за да проучат систематично както конвенционалните обяснения на изявленията на детето, така и възможността за необичайни такива“.

Изследователите са анализирали 1678 случая, свързани с предполагаемо идентифицирано „минало лице“, и са установили, че медианният период на прекъсване е 16 месеца сред 1319-те случая, за които е имало данни за времевата последователност.

Но колкото по-неочаквана е била смъртта – независимо дали се е дължала на инцидент, насилие или внезапна медицинска криза – толкова по-кратък е бил периодът на прекъсване. В случаите, в които смъртта е била напълно неочаквана, средната продължителност на интервала е била едва 12 месеца, което отразява намаление с около 43 процента в сравнение с най-очакваните смъртни случаи (21 месеца).

Освен това този ефект се запазва, когато изследователите са отчели редица други фактори, включително качеството на проверената информация, степента на точност на показанията на децата, предишното познанство между семействата, социалния статус и религиозните вярвания. „Ефектът се запази дори след като отчетохме няколко културни и психологически фактора, а всъщност беше по-силен в семейства, чиито религии не подкрепят прераждането“, казва социалният психолог Филип Козолино от Университета на Вирджиния. „Тези резултати не подкрепят идеята, че социалните вярвания са движещата сила зад този модел“.

Разбира се, нищо от това не трябва да се приема като доказателство, че в тези случаи непременно е настъпила реинкарнация, а изследователите признават, че силата на наблюдаваната връзка е била скромна, като неочакваността на смъртта обяснява едва около 2–3 процента от вариацията във времето на интермисията. Все пак фактът, че тази тенденция се забелязва в данните, е труден за обяснение, казват изследователите, като отбелязват, че това не е нещо, което може да се обясни със съществуващите психосоциални механизми. „Забележителното откритие не е, че обстоятелствата около смъртта силно предсказват времето на прекъсване, а че изобщо го предсказват – въпреки липсата на установен конвенционален механизъм, свързващ двете“, обяснява екипът, цитиран от „Science Alert“.

Въпреки това изследователите отбелязват, че много културни и религиозни традиции по целия свят са пропити с представи, според които неочакваните смъртни случаи се разглеждат като оставяне на незавършени дела от страна на починалия. „В редица традиции, свързани с прераждането – включително индуистките, будистките и тези на коренното население на Северна Америка – внезапната или преждевременна смърт може да остави нерешени намерения, привързаности или задължения, което създава по-силен импулс към прераждане“, пишат изследователите.

Дори извън рамките на вярата в прераждането много култури считат, че хората, които умират насилствено или внезапно, остават по-тясно свързани със света на живите. Все още не знаем дали този вид културни вярвания по някакъв начин влияят върху моделите, наблюдавани в съобщаваните спомени за минали животи, но бъдещи изследвания на това странно явление може би ще дадат някои отговори. „Дали това е доказателство за нещо метафизично? Данните са наблюдателни и ние се стараем да запазим агностична позиция по отношение на механизма“, казва Садеги.

„Това, което мога да кажа, е, че моделът е реален в данните и не може лесно да се обясни с културните и психологическите фактори, които изследвахме – което за мен е причина да продължаваме да търсим, а не да отвръщаме поглед.“

Теми: предполагаемо преражданеСаеде Садегислучаи от типа на преражданетоУниверситет на ВирджинияФилип Козолино