Възможностите за насърчаване на икономическото развитие в региона и привличането на нови инвестиции обсъдиха областният управител на Русе проф. Любомир Владимиров и вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, който днес е на посещение в крайдунавския град.
В срещата участваха заместник-министър Михаела Карадимова, народните представители от „Прогресивна България“ Живка Бучуковска, Емил Денков и Симеон Иванов, както и областният координатор на партията Георги Стоилов. В хода на разговора акцент беше поставен върху потенциала на област Русе, какво и върху необходимостта от подобряване на бизнес средата и реализирането на инициативи, които да повишат конкурентоспособността на региона.
Областният управител проф. Владимиров представи пред заместник министър-председателя основните приоритети на ръководената от него институция, които са свързани с устойчивото икономическо развитие, привличането на водещи инвеститори и подкрепата за проекти с висока добавена стойност.
„Сред основните ни приоритети са по-ефективното управление на европейските средства, намаляването на административната тежест, повишаването на конкурентоспособността на малките и средните предприятия и ускоряването на индустриализацията. Правителството вече разполага с необходимия инструментариум, за да надгради политиките за подкрепа на регионите и бизнеса“, заяви от своя страна вицепремиерът Александър Пулев. Той открои стратегическото значение на Русе като индустриален и логистичен център, като определи транспортната свързаност като ключово условие за развитието на региона.
„Без транспортна свързаност няма достъп до регионите. Русе има огромен потенциал и трябва да използваме стратегическото му положение, включително връзките с пристанищната инфраструктура и железопътния транспорт“, каза Пулев. Той постави акцент и върху развитието на интермодалния терминал в Русе като важна част от транспортната свързаност на региона.
„Подадена е апликация, за да задвижим процеса с интермодалния терминал и да използваме по-пълноценно речния транспорт“, обяви вицепремиерът.
По време на срещата с областния управител бяха обсъдени и възможностите за разширяване и развитие на Свободна зона – Русе, както и необходимите инвестиции в инфраструктурата, които могат да повишат привлекателността на региона за индустриални и логистични инвеститори.
Професор Владимиров изказа становището, че доброто партньорство между държавната, местната власт и бизнеса е в основата на успешното регионално развитие и важен инструмент за насърчаването на нови инвестиции. В тази връзка той също подчерта, че Русе има съществено географско предимство, което трябва да бъде ефективно използвано, но същевременно открои и проблема с транспортната свързаност, акцентирайки върху ежегодните транспортни кризи около Дунав мост, които буквално блокират придвижването в целия район и по ключови пътни артерии в града.
Народните представители от „Прогресивна България“ заявиха категоричната си подкрепа за всяка инициатива, която създава работни места, насърчава предприемачеството и дава перспектива на младите хора да останат и да се развиват в Русе. „Вярваме, че политиката има смисъл тогава, когато носи реални резултати за гражданите. Затова ще продължим да бъдем активен партньор в търсенето на решения, които превръщат добрите идеи в конкретни действия“, категорични бяха депутатите от партията на премиера Румен Радев. „Нашият ангажимент е ясен – повече инвестиции, повече възможности за бизнеса, по-добри доходи и по-силна икономика за Русенска област“, подчерта Георги Стоилов.
В рамките на разговора областният управител проф. Любомир Владимиров представи най-актуалната информация относно напредъка на изпълнението на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост в Русенско, базирайки се на данни от Областния информационен център. Към момента по Плана в област Русе са регистрирани 518 договора на обща стойност 137 611 350,68 евро, от които 91 896 686,70 евро представляват безвъзмездна финансова помощ. Проектите са насочени основно към подпомагане на микро-, малките и средните предприятия чрез инвестиции в технологична модернизация, кръгова икономика, информационни и комуникационни технологии, изграждане на фотоволтаични системи за собствено потребление и развитие на индустриални паркове. Особено внимание е обърнато и върху иновациите в сферата на науката.
