Бобрите и сушата са в центъра на разказ за начините, по които дивата природа във Великобритания се справя с горещото време и липсата на вода. Докато таралежите страдат от обезводняване и недостиг на храна, бобрите създават водни басейни и влажни зони, които подпомагат различни видове.
Таралежите са сред най-застрашените от жегата и сушата. Пресъхването на водоизточниците затруднява достъпа им до вода, а втвърдената почва им пречи да достигат до червеи и ларви. Насекомите са основна част от храненето им и липсата им може да доведе до гладуване.
Ивон Кокс се грижи за бодливите животни в център, който им предлага убежище и защита. Често там постъпват самотни и обезводнени таралежи. Те първо се рехидратират с подкожни течности, а след това се захранват, тъй като прибързаното хранене може да причини органна недостатъчност.
Кокс съветва хората да поставят купички с вода на удобни места. Така таралежите получават по-добър шанс да оцелеят в жегата, а постепенно популацията им може да се възстановява.
Бобрите и сушата са свързани и чрез ролята на тези животни в поддържането на водни пространства. В Лондон са заселени колонии от бобри, които изграждат бентове от кал и дървени трупи, забавят водния поток и повишават нивото на водата.
Така се образуват боброви езера и местообитания за други видове. Бобрите прокопават и канали, в които водата остава по-дълго хладна. След признаването на значението им от научната общност и законотворците повторното им заселване във Великобритания набира скорост, въпреки че пълното му въздействие все още се проучва.
