Рекордно ниското ниво на Дунав вече разкри древни находки като римския Константинов мост, останки от мамут и стриди на 65 милиона години. Наскоро в района на Русе пък от плитчините се показа кораб на над 100 години, който има изключителна историческа стойност за българското корабоплаване. Каква е тя и защо плавателният съд е бил оставен да потъне?
Пресъхващият лиман на русенската корабостроителница разкри реликва, която веднага бе разпозната от жители с интерес към местната история. Това е отдавна изгубеният параход „Искър“, построен в Италия през 1924 година.
„Това е единият от трите кораба, с които се полагат основите на българското речно корабоплаване. Двата парахода „Искър“ и „Вит“ пристигат в Русе през 1925 г., а „Осъм“ остава във Варна. 1935 г., когато вече държавата се опитва да изгради собствено българско речно параходство, се взема решение да се преустроят тези три сравнително малки парахода в товаро-пътнически, защото те са били влекачи по предназначение“, разказа пред БНТ Йовчо Стоянов – управител на сдружение „Русчук – Старият Русе“.
Така преди век параходите „Искър“ и „Вит“ започват да правят курсове между Русе и Видин. Ентусиазмът сред българите е огромен и през първата година са превозени над 40 000 пътници, въпреки че тогава преминаването на дистанцията отнема много време.
„Можете да си представите колко може да трае едно такова пътуване, при положение че корабите не са били бързоходни. Те се движели с 10–12 километра в час по течението, а до Видин са доста километрите“, обясни Александър Каменов – капитан на кораб.
Параходите покриват и други дестинации, но годините минават и през 70-те са спрени от движение. Взето е решение „Искър“ да бъде запазен като експонат. Стоял е закотвен край Националния музей на транспорта, а през зимата е прибиран в лимана на корабостроителницата. И така до 90-те години, когато потъва.
„Корабът вече е бил остарял – прогнило корито, както казват моряците, и глътнал вода и потънал в самия лиман. Сега – кой да се погрижи за него? Вече е дошло време, демокрация, промени, имаше някаква безстопанственост. Корабът са го отписали, никой не се е погрижил да се опитва да го извади, да го възстановява, тъй като той вече е бил бракуван“, добави Йовчо Стоянов.
Никой не се опитва да спаси парахода, нарязани за скрап са и всичките му части, преди да потъне напълно. Без съмнение „Искър“ има легендарно минало, но дали може и има смисъл да се направи нещо за него днес?
„Труден въпрос – какъвто и отговор да дам, винаги ще има недоволни, но според мене не си струва. Той е целият ръждясал“, посочи Каменов.
„Едва ли е възможно на практика днес възстановяването и запазването на такъв кораб. Аз лично съм възприел такава кауза – поне да запазим паметта, да популяризираме по някакъв начин това минало, защото то не може всичко да бъде запазено, но поне да остане споменът“, каза Стоянов.
Дунав реши да разкрие още една своя тайна. А дали ще си я прибере обратно, или ще се намери решение параходът „Искър“ да остане на повърхността на реката, да разказва за славните времена, когато е плавал по нея и е бил гордост за България, предстои да разберем.
