Връщането на държавата в икономиката се вижда по света чрез придобиване на компании, контрол върху природни ресурси и насочване на инвестиции към стратегически отрасли. Между 2016 и 2026 г. национализираните активи са оценени приблизително на 239–544 млрд. долара.
Според историка Никълъс Мълдър това е най-бързото придобиване на частни компании и ресурси от 50 години насам. Новата вълна включва национализация, придобиване на контрол, принудителни продажби, спасителни операции, финансиране, регулации и гарантирани държавни поръчки.
Франция придоби останалите частни акции на EDF и през юни 2023 г. стана едноличен собственик на електроенергийния гигант. Германия придоби 99,12% от Uniper, а Великобритания започна връщане на пътническите железопътни услуги под публичен контрол. До края на май 2026 г. пет оператора вече са прехвърлени към държавни компании.
Държавното участие се разширява и при критични суровини. Мексико запази лития за държавата, Нигер национализира урановото дружество Somair, а Индонезия предаде конфискувани палмови плантации на държавна компания. САЩ инвестираха 400 млн. долара в MP Materials, която управлява единствената действаща американска мина за редкоземни елементи.
В България връщането на държавата в икономиката е заложено по-меко в управленската програма за 2026–2030 г. Предвиждат се Национална индустриална стратегия, фонд за дълбоки технологии, публични инвестиции в инфраструктура и запазване на контрола върху държавните енергийни дружества.
Планира се и нов закон за публично-частните партньорства. Партньорствата ще могат да продължават между 10 и 35 години, а проектите ще се одобряват след оценка на риска, ползите и финансовата ефективност.
