Продължителният престой в слабо осветени помещения може да промени структурата на мозъка и да влоши паметта, концентрацията и способността за учене. Данни от изследвания върху хора и гризачи свързват липсата на дневна светлина с по-висок риск от тревожност, апатия и депресивни състояния.
Проучване на невролози от Мичиганския държавен университет показва, че при гризачи четири седмици на недостатъчна светлина намаляват капацитета на хипокампуса с около 30%. Тази мозъчна структура има ключова роля за паметта и ученето.
Според данни на Световната здравна организация и Европейската комисия човек прекарва около 90% от денонощието си на закрито, или близо 22 часа в сгради и превозни средства. Изследвания с близо 90 хиляди участници, публикувани в General Psychiatry, посочват връзка между светлинния дефицит, забавеното мислене, умствената умора и нарушения сън.
Недостатъчната дневна светлина може да наруши хормоналния баланс, производството на серотонин и естествения ритъм на мелатонина. Това се свързва с повърхностен сън, хронично възпаление, промени в метаболизма и по-силен апетит към сладки храни.
В Европа 42% от офисните служители нямат достъп до естествена дневна светлина, а при над 80% от работещите в търговски центрове и супермаркети този достъп може да липсва напълно. Изкуственото осветление от 300 до 500 лукса създава усещане за яркост, но е значително по-слабо от светлината навън.
Проучванията сочат, че поне 42 минути дневно на ярка светлина над 5000 лукса намаляват риска от деменция и сериозни когнитивни нарушения със 17 до 23%. Препоръчва се през деня да се търси по-силна осветеност и паузите да се използват за излизане навън, а след залез да се ограничават лампите и екраните.
