Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души. Данните бяха обявени днес от асоциация „Единно здраве“, които представиха днес интерактивна карта на потреблението на антибиотици у нас.
Консумацията в отделните области на страната обаче се различава значително – до 3 пъти. 12 са регионите, в които консумацията е била под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска тя е била в областите Хасково – 535/1000, и Кърджали – 631/1000. В столицата тя е била 743/1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.
По-висока от средната за страната е била консумацията в други 8 области. В 4 от тях – Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900/1000, а в останалите четири над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във Велико Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца – 1013/1000, в Разград – 1456/1000, а в София-област – 1473/1000.
Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места, каза д-р Драгомир Иванов.
По-големият проблем обаче е с вида на антибиотиците, които се ползват. Според препоръките на Световната здравна организация антибиотиците са три вида и има значение кой от тях се предписва. Първата – Access, е на достъпните антибиотици, в която влизат предимно тясноспектърни антибиотици, характеризиращи се с по-нисък риск от развитие на резистентност при продължителна употреба. Втората група, наречена Watch, трябва да се употребява с повишено внимание и предимно в болнична среда, защото има значителен риск от възникване на резистентност при продължителна употреба. Третата група – Reserve, е на антибиотиците от последна линия, които трябва да се употребяват само когато няма друга опция.
Рационалната употреба на антибиотици е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици е от първата група (Access), обясниха медиците. У нас обаче в последните 10 години има доста ниско ниво по рационална употреба. В извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%, каза доц. Иван Иванов.
Тази тенденция се подкрепя и от данните за 2025 г. Едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО, стана ясно при анализа на данните за изработването на интерактивната карта.
Причините за това са различни – липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол, липса на българиския пазар на голяма част от препаратите в Access групата, недостатъчна култура сред обществото, пазарни стимули и други. Те трябва да бъдат установени точно и адресирани със съответните мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба поставя населението пред редица здравни рискове, посочват от асоциацията.
За да се преобърне тази тенденция, трябва да се изработят проекти за фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната и актуализират тези в болничната помощ. Целта е те да дадат ясни насоки и да бъдат в помощ на медицинските специалисти в работата им. Втората посока е свързана с повишаване културата на антибиотична употреба сред населението. За тази цел асоциацията е подготвила подготви информационна листовка, която може да се разпространява свободно в публичното пространство. Тя ще може да бъде изтеглена свободно от интернет и фейсбук страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов.
