Резултатите на PISA показват задълбочаващ се проблем в българското образование. За 26 години разходите за системата са нараснали осем пъти, но постиженията на 15-годишните ученици остават сред най-ниските.
Разходите за образование са се увеличили от около 609 млн. евро през 2000 г. до близо 5,2 млрд. евро през 2025 г. Делът им спрямо БВП обаче е останал близък – между 4,2% и 4,8%.
По четене резултатът е спаднал от 430 точки през 2000 г. до 387 през 2025 г. По математика той е намалял от 430 на 405 точки, а по природни науки – от 448 на 421 точки. Между 2012 и 2015 г. е имало временно подобрение, след което резултатите отново са тръгнали надолу.
Особено тревожен е делът на учениците под базовото ниво по четене. Той се е увеличил от 41,5% през 2015 г. до 58% през 2025 г., което означава, че шестима от десет младежи не достигат базовото ниво.
Българските младежи не са любопитни и не са упорити“
АНДРЕАС ШЛАЙХЕР · СЪЗДАТЕЛ НА PISA
Източникът посочва Естония, Полша и Ирландия като примери за по-успешни политики. Естония е постигнала високи резултати с безплатни учебници, транспорт и обяд, повече доверие към учителите и мерки за ограничаване на неравенствата.
В България разликата между учениците от най-заможните и най-бедните семейства е 101 точки при 84 средно за ОИСР. Увеличението на учителските заплати не е спряло влошаването на резултатите.
