Държавата трябва да предприеме целенасочени мерки, които да ограничат ефекта от поскъпването на горивата, без да стимулират допълнително тяхното потребление. Около тази теза се обединиха президентът на КНСБ Пламен Димитров и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Според Димитров водещ приоритет трябва да бъде публичният транспорт. Директната подкрепа за градския, междуградския и железопътния транспорт би могла да ограничи натиска върху цените, при условие че услугите не поскъпват. Това е задължителното условие, посочи синдикалистът.
Добрин Иванов подкрепи идеята, като отбеляза, че подпомагането на обществения транспорт ще намали общото потребление на горива и ще запази услугата достъпна. Той допълни, че много транспортни фирми работят по дългосрочни договори, в които рязкото поскъпване не е било калкулирано, и компенсациите са нужни, за да се спасят от фалити.
По отношение на подпомагането на гражданите Пламен Димитров предложи по-добро таргетиране на помощите за най-бедните домакинства. Той припомни, че при предишни мерки от целева група от 1,4 млн. души, едва 230 хил. са се възползвали от подкрепата.
Добрин Иванов обаче изрази скептицизъм към мерките, които просто стимулират потреблението, тъй като инфлацията у нас се дължи основно на международното предлагане на нефт.
Двамата изразиха различни позиции за връзката между потреблението и икономическия растеж. Пламен Димитров предупреди, че рязкото свиване на потреблението заради скъпите стоки и услуги ще намали икономическия растеж и крие сериозен риск от стагфлация – забавяне на икономиката при висока инфлация. Добрин Иванов обаче контрира, че българската икономика работи на границата на производствените си възможности.
Според него изкуственото стимулиране на потреблението, което местният бизнес не може да задоволи, води единствено до увеличаване на вноса.
Накрая и двамата експерти подкрепиха възможността мерките срещу кризата да се финансират чрез допълнителни бюджетни приходи, включително чрез облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор.
Те обобщиха, че основното предизвикателство пред кабинета остава намирането на баланс между овладяването на инфлацията и запазването на икономическата активност, без това да води до нов бюджетен дефицит.
