През 2016 г. Паола Ногалес-Аскарунц, биоложка и изследователка на „National Geographic“, работеща в Боливия, получава обаждане от местен резерват за диви животни, на който току-що е предадено животно, което те описват като „странна котка“. То е донесено от местен мъж, който го намерил като коте на пътя близо до гора. Мъжът взел животното у дома си, смятайки го за домашна порода. Но след около година, прекарана с това очевидно диво животно, той осъзнал, че за него ще е по-добре да живее в резерват.
Като водещ учен и основател на Боливийската програма за изследване на котките (Programa de Investigación de Félidos Bolivia), Ногалес-Аскарунц е заинтригувана. Животното има малко сбръчкано лице, къси и кръгли уши и дълги мустаци. То наистина е прекалено малко, за да е домашна котка, и, най-забележително, покрито е с петна, подобни на тези на леопарда. Затова тя отива да посети животното в резервата за диви животни „Сенда Верде“ на субтропичния склон на боливийските Анди. „Направих му стотици снимки“, спомня си Ногалес-Аскарунц. „Бях толкова очарована“.
Това, което тя не е могла да знае тогава, е, че тази любопитна котка има тайна. Според проучване, публикувано днес в списанието „Current Biology“, тя ще се превърне в първия нов вид от семейство котки (т.е. котешкото семейство), открит от над 100 години насам. Вълнуващото е, че откритието не представлява потвърждение на вид, предложен в далечното минало, нито пък превръщане на вече признат подвид във вид – двете от които са по-често срещани и важни открития. Не, тази котка е нещо напълно ново за науката.
По онова време обаче Ногалес-Аскарунц предполага, че необичайната котка е представител на вида Leopardus tigrinus. Понякога наричан „тигрина“, „онцила“, „тигрило“ или „малка петниста котка“, този вид е описан още през 1775 г. въз основа на една-единствена илюстрация на животно, забелязано във Френска Гвиана, и впоследствие се предполага, че съществува в Централна и Южна Америка, включително, по онова време, в Боливия.
Но през 2019 г., докато подготвя брошура за котешките видове в Боливия, тя осъзнава, че котката, която е снимала, не прилича на снимката от справочника за съседна Бразилия. Нейната тигрова котка има розетки, които са много по-големи от тези от другата страна на границата. „Това не е правилно“, мисли си тя.
Минават още няколко години, преди Ногалес-Аскарунц да усъвършенства уменията си в генетичния анализ до степен, в която да може да изследва генома на загадъчната котка с необходимата точност. След това, в сътрудничество с Едуардо Ейзирик, генетик от Папския католически университет в Рио Гранде до Сул, Бразилия, и съавтор на проучването Йонас Лескроарт от Университета в Антверпен, екипът успява да определи точното ѝ място в родословното дърво на котките, пише „National Geographic“.
В статията си изследователите предлагат котката да бъде наричана Leopardus tilcayo, в чест на името, с което местните хора я наричат. „Попитахме местните хора: „Защо я наричате tilcayo?“, разказва Ногалес-Аскарунц, която самата е от Боливия. „А те отговориха: „Не знам! Дядо ми я наричаше „тилкайо“, затова и аз я наричам „тилкайо“.“ (Името изглежда не означава нищо конкретно нито на испански, нито на езика кечуа, който се говори в Боливия.).
Досега учените могат да кажат само, че L. tilcayo обитава горския екорегион Юнгас в Боливия, който се намира на източния склон на Андите. Но що се отнася до това какво ядат тези котки или с какво се хранят, как се размножават и много други аспекти от ежедневието им, все още остава неизвестно. „Толкова много основни неща не са известни“, казва Ногалес-Аскарунц, която е съавтор на новото проучване.
Но откритието е огромно, и не само защото това е първата нова котка, открита след пампаската котка през 1923 г. Новата статия не само назовава нов вид; тя преначертава родословното дърво на котките, като му придава много повече клони, отколкото се смяташе досега. Освен това изследователите се надяват, че методите, използвани за идентифицирането на L. tilcayo, скоро ще могат да се използват за откриването на още повече видове котки, разпръснати по целия свят, и дори да променят начина, по който ги защитаваме.
Макар физическите разлики като дължината на опашката, размера на розетките или формата на зъбите винаги да са важни показатели за учените, които се опитват да разграничат видовете, геномните анализи все повече се превръщат в „златен стандарт“, просто защото могат да разкрият история, скрита от невъоръжено око. „Работим върху тигровите котки от около 25 години, опитвайки се да систематизираме целия род Leopardes“, казва Ейзирик. Колкото по-задълбочено тези учени изследват геномите на тези котки, толкова повече скрити различия откриват.
През 2013 г. учените представят доказателства, че Leopardus tigrinus – видът, към който Ногалес-Аскарунц първоначално причислява новата котка – всъщност се състои от два различни вида. След това, през 2024 г., картината отново се променя с предложението да бъде отделен още един генетично различен вид от предишните два. Сега, според най-новото проучване, видовете тигрови котки са вече пет. „Това, което някога смятахме за един-единствен вид, започнахме да разглеждаме като комплекс от видове“, казва Ейзирик.
Макар подобно объркване да е немислимо, да речем, при рода Panthera — който включва котки като тигри, снежни леопарди и лъвове — малките диви котки по света са много по-малко проучени. Освен това те са изключително добри в това да остават скрити от погледа. Дори снимките, заснети от дистанционни камери за наблюдение, може да не предоставят достатъчно доказателства за разграничаване на видовете. Например, един от музейните екземпляри, включени в новото проучване, първоначално се смята за друга малка петниста котка, наречена маргай, докато по-късно е идентифицирана като тигрова котка (L. tigrinus) благодарение на посоката на космите по тила му.
Съвременната геномика позволява на учените да забележат по-дълбоки различия, които не се виждат на снимките и в полевите бележки. В новото проучване, когато изследователите сравняват пълните геноми на 38 индивида от рода Leopardus, резултатите показват, че L. tilcayo не само се различава от другите видове тигрови котки, но и се е отделил от тях преди около 1,4 милиона години – еволюционно разстояние, сравнимо с това между съвременните лъвове и изчезналите пещерни лъвове.
Макар откриването на още един нов вид тигрова котка „само по себе си да е изненадваща новина, получените резултати коренно променят начина, по който специалистите по малки котки групират видовете от род Leopardus“, казва Джеймс Сандерсън, основател и директор на Фондацията за опазване на малките диви котки, който не е сред авторите на новата публикация. В тази връзка проучването предоставя и доказателства за нов подвид тигрова котка в Перу – Leopardus tigrinus antisuyo, а според Сандерсън, неговите резултати също така подсказват, че маргаят – за който учените са приемали, че е един вид, разпространен от Мексико до Аржентина – не е един вид, а четири.
„Това проучване подсказва, че след като са се отделили от общ предшественик преди около един милион години, съществуват четири различни вида маргай“, казва в имейл Сандерсън, който е и член на Групата на специалистите по котки към IUCN. От своя страна Ейзирик посочва, че ще е необходимо по-задълбочено проучване на генетиката на маргая, преди да може да направи такова твърдение.
Сандерсън казва, че това вероятно е само началото на още открития. „Ни най-малко не е преувеличено да се предположи, че усъвършенстваните методи, използвани в това проучване, ще разкрият нови видове малки диви котки в Африка и Азия“, казва той. Всички тези допълнителни клони в родословното дърво на котките ще имат реални последствия за опазването на видовете.
Един от ключовите фактори за определяне на състоянието на опазване на даден вид е неговото географско разпространение. „Ако смятате, че тигровата котка е един-единствен вид, разпространен от южна Бразилия чак до Коста Рика, ще установите, че тя не е застрашена“, казва Ейзирик. „Но ако установим, че това не е един-единствен вид, а всъщност са пет вида, всеки от тях трябва да бъде оценен поотделно.“
Според Сандерсън подобни разграничения придават спешност на усилията за опазване. „Когато три вида станат пет, всяка популация се намалява“, казва той. „Следователно усилията за опазване трябва да се увеличат, може би спешно, в зависимост от приблизителния размер на популациите.“ Засега учените не са сигурни колко тилкайо има в дивата природа.
Освен генетиката и въпросите за таксономията, Ногалес-Аскарунц не иска да изгуби фокуса върху чудото. „Нашият свят е изключително сложен“, казва тя. „Понякога си мислим, че по-голямата част от него е известна, че няма много какво да се открие, но всъщност е точно обратното.“
Вече е обичайно учените да обявяват откриването на нови видове, макар че описанията на нови насекоми, микроби и други малки организми доминират в научната литература. И това е логично, защото те лесно се скриват, трудно се откриват и често убягват от нашето разбиране. Но котка с тегло от 2 килограма? „Дори при котките има неща, които все още не са описани, неща, които хората все още не са открили“, казва Ногагълс-Аскарунц. „Затова нека излезем, да ги открием и да ги защитим.“
🔵 #GrupoFides | #ANF Un equipo internacional de científicos identificó en los Yungas de Bolivia una nueva especie de felino silvestre, el Leopardus tilcayo o gato tilcayo. Se trata de la primera descripción de un nuevo gato salvaje en más de un siglo, hallado a partir del… pic.twitter.com/H9TgaSzNcl
— Agencia de Noticias Fides (@noticiasfides) September 17, 2026
