Напускане на родителския дом в България се отчита средно на 27,9 години, въпреки че първото реално отделяне често започва още след завършване на училище. Според данните за 2025 г. младежката заетост у нас е 52,7% при 65,5% средно за Европейския съюз.
По-ниски нива на заетост сред хората на възраст между 20 и 29 години са отчетени само в Италия и Румъния. Анализът на Евростат свързва трудовата активност с възрастта, на която младите започват самостоятелен живот. В Нидерландия, Германия, Дания и Швеция заетостта надхвърля 75%, а младите напускат родителския дом между 21 и 22 години в Дания и Нидерландия.
В България показателят се е подобрил спрямо отчетените преди няколко години 30,3 години, но остава над средното за ЕС от 26,3 години. В Хърватия младите се отделят средно на 31,5 години, а в Гърция и Словакия – на 30,9 години.
През 60-те и 70-те години гражданският брак обикновено се е сключвал рано – между 21 и 23 години. Заради жилищната криза обаче младите семейства често са оставали при родителите си и са чакали между 5 и 10 години за държавно жилище. Данните от преброяванията през 1965, 1975 и 1985 г. показват, че самостоятелното заживяване тогава е ставало между 26- и 28-годишна възраст.
Днес младите често напускат родния си град на 18–19 години заради образование, но остават финансово зависими от родителите и запазват постоянния си адрес. След завършване на образованието започва период на живот под наем със съквартиранти, а покупката на жилище се отлага до доказване на стабилни доходи. Бракът обикновено идва по-късно, често след появата на деца.
