В продължение на десетилетия отговорът на въпроса „от колко сън се нуждае един възрастен?“ е бил прост: осем часа. Идеята датира от средата на 19-ти век, когато за първи път се е наложило разбирането за осем часа работа, осем за почивка и осем за сън .
Но нарастващите доказателства сочат, че осем часа може да не са идеалното количество сън за всички, както ни напомня нов преглед в Brain Medicine.
За да разберат колко време хората спят естествено, изследователи са изследвали общности от ловци-събирачи, чийто начин на живот е по-близък до този на нашите предци и които имат малък или никакъв достъп до изкуствена светлина. В едно ранно проучване изследователи са установили, че хората в Танзания, Намибия и Боливия спят между 5,7 и 7,1 часа на нощ. Тази кратка продължителност на съня не може да се обясни с шума от трафика, използването на социални медии или твърде много изкуствена светлина през нощта.
Кратките нощи също изглеждаха достатъчни: хората не ги компенсираха с дълги дрямки през деня. Без будилник те обикновено се събуждаха близо до зазоряване, независимо от деня от седмицата.
Точно колко дълго спят хората в прединдустриализираните общества варира в зависимост от начина, по който се измерва сънят, къде живеят хората, сезона и други фактори на околната среда. Но един скорошен анализ оцени средната продължителност на 6,4 часа.
Ако дефинираме оптималния сън като количеството, свързано с най-добро здраве, много големи проучвания показват, че идеалната продължителност може да е по-малко от осем часа. Едно скорошно проучване използва сканиране на мозъка и тялото и молекулярни измервания, за да проучи как сънят е свързан със стареенето на различни органи. То оцени оптималното количество на между 6,4 и 7,8 часа, в зависимост от пола на човека и изследвания орган.
Много проучвания установяват, че както твърде малкото, така и твърде многото сън са свързани с по-лошо здраве, включително сърдечни заболявания, инсулт, когнитивен спад и затлъстяване. Но учените все още спорят дали твърде много сън причинява лошо здраве или е ранен признак за него. Така или иначе, тези открития оспорват идеята, че всеки се нуждае от точно осем часа и предполагат, че си струва да се обърне внимание на постоянния сън за много по-дълго време.
Всички тези оценки за оптимална продължителност на съня обаче се основават на средни стойности, а средностатистически човек не съществува.
Настоящите препоръки за продължителност на съня, дадени от Националната фондация за съня в САЩ, отразяват тези индивидуални различия. Според тях възрастните на възраст от 26 до 64 години трябва да спят между седем и девет часа на ден, но за някои възрастни може да е подходящо да спят между шест и десет часа. Това е далеч от универсалното правило за осем часа.
