Президентът Илияна Йотова внесе уточнение във връзка с появилата се информация, че е подписала съвместно изявление след разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на войната в Украйна.
Държавният глава подчерта, че въпросното изявление не се подписва, а е било изпратено до всички държави членки още преди сесията в Ню Йорк. По думите на Йотова България не е получила възможност да изрази резерви към предоставената позиция, а направените от българска страна предложения за редакции не са били приети. Именно поради тази причина тя не е участвала в разширеното заседание на Съвета за сигурност. Президентът посочи, че отсъствието ѝ се вижда и от общата снимка, направена след форума.
Йотова заяви, че е представила българската позиция в изказването си пред Общото събрание на ООН. Тя отново подчерта тезата си, че военно решение на войната в Украйна няма и че постигането на мир е невъзможно без участието както на Украйна, така и на Русия.
Позицията на президента дойде на фона на публикувана декларация, към която се присъединиха общо 51 държави в ООН. В документа Русия е призована да се съгласи на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да започне съдържателни мирни преговори. Сред страните, посочени като подкрепящи изявлението, е и България.
Документът беше публикуван преди заседание на Съвета за сигурност на ООН от редица външни министри, сред които върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Кая Калас и украинският външен министър Андрий Сибига.
От българското Министерство на външните работи обясниха в писмена позиция, че България поддържа европейското единство и именно в този контекст се е присъединила към декларацията за Украйна, публикувана в ООН. Позицията на ведомството беше цитирана от специалния пратеник на БТА Николай Станоев.
В текста на декларацията се посочва, че още през март 2025 г. Украйна се е съгласила на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Държавите, застанали зад документа, призовават Русия също да предприеме подобна стъпка, която според тях е необходима, за да се премине към същинска дипломация и преговори за постигане на мир.
Според списък, публикуван на сайта на украинското Министерство на външните работи, България е сред общо 51 държави, присъединили се към декларацията.
В отделната си писмена позиция българското Министерство на външните работи отново посочи, че страната ни подкрепя европейското единство и затова се е присъединила към документа. Според ведомството изявлението съдържа принципни позиции в защита на международното право и призив за мир, които България последователно отстоява.
От МВнР обаче подчертаха, че българската национална позиция не е намерила пълно отражение в декларацията. От министерството уточниха, че тя е била представена от ръководителя на българската делегация в изказването пред Общото събрание на ООН – президента Илияна Йотова.
В речта си от трибуната на Общото събрание държавният глава заяви, че постигането на мир в Украйна е възможно, но то не може да се случи без участието както на Москва, така и на Киев.
Йотова призова конфликтът да бъде изведен от военното поле и пренесен към дипломацията. Според нея е необходим диалог, както и възстановяване поне на минимално доверие, подкрепено със съответните гаранции.
В изказването си пред Общото събрание президентът отново посочи, че военно решение на войната няма, и определи конфликта като основното предизвикателство пред Европа.
Декларацията е подкрепена от повечето европейски държави, както и от страни като Австралия, Канада, Израел и Япония. В нея се заявява солидарност с Украйна и се подчертава необходимостта да бъдат спазвани принципите на Устава на ООН, сред които суверенитетът, независимостта и териториалната цялост на държавите, както и законното им право на самоотбрана.
Проверка на БТА показа, че към изявлението са се присъединили всички 27 държави членки на Европейския съюз, както и самият ЕС. Сред балканските държави в списъка не присъстват Турция, Сърбия и Косово.
При представянето на декларацията Кая Калас заяви, че подписалите я държави са силно обезпокоени от ескалацията на руските действия срещу цивилното население и гражданската инфраструктура в Украйна, довела, по думите ѝ, до рекордно висок брой жертви през последните месеци. В документа се отправя призив за пълно спазване на международното хуманитарно право, търсене на отговорност и защита на цивилните.
