Национална конференция в Русе постави въпроса за ИИ в правото

„Изкуственият интелект и навлизането му в адвокатската професия. Предизвикателства и отговорности пред адвокатите“ – това беше темата на Есенната национална конференция на българската адвокатура, която се проведе в гр. Русе на 31 октомври 2026 г. Тя се организира от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Русенската адвокатска колегия и събра над 150 адвокати от цялата страна. Сред специални гости бяха кметът на Русе Пенчо Милков, областният управител проф. д-р Любомир Владимиров, председателят на Общинския съвет акад. Христо Белоев, председателят на Окръжния съд Николинка Чокоева, окръжният прокурор Радослав Градев и зам.-деканът на Юридическия факултет в Русенския университет „Ангел Кънчев“ доц. д-р Зорница Йорданова.

Събитието бе открито от председателя на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев, който изрази задоволство, че националната конференция на адвокатурата се провежда именно в Русе – градът на първите неща и символ на модерността. Той изтъкна, че днес изкуственият интелект е на път да промени човешката история по начин, който не се е случвал досега, но колкото и да се развиват технологиите, колкото и те да подпомагат работата ни, в основата на адвокатската професия стои човешкият морал и куражът да защитаваме истината и свободата. „Нека да използваме изкуствения интелект, като запазим човешкото лице на правосъдието“, призова той.

В приветствието си към участниците кметът на Русе Пенчо Милков изтъкна, че изкуственият интелект променя начина, по който работим, общуваме и вземаме решения, но този напредък е важно да върви ръка за ръка с отговорността, професионалната етика и спазването на закона. „Убеден съм, че подобни форуми допринасят за обмена на знания и опит и за намирането на работещи решения на предизвикателствата, пред които сме изправени. Русе е град с традиции в образованието, науката и развитието на професионалния диалог. Радвам се, че именно тук представители на адвокатурата, институциите и академичната общност обсъждат теми, които имат значение за бъдещето на правото и обществото“, заяви кметът.

Областният управител на Русе проф. Любомир Владимиров също направи приветствие към аудиторията, в което обърна внимание, че е важно да се запитаме дали изкуственият интелект може да замени професионалната съвест и да бъде гарант за справедливост. „Считам, че новите технологии трябва да бъдат подчинени на принципите на правото, а не правото да бъде приспособявано безкритично към възможностите на компютрите“, посочи проф. Владимиров. „Алгоритъмът може да предложи решение, но само правото може да определи неговите граници, а човекът трябва да носи отговорност за избора. Това е особено важно в общество, което се стреми към повече прозрачност, по-високо доверие в институциите и реално равенство пред закона“, коментира областният управител на Русе.

Специални гости и участници в двете панелни дискусии на конференцията бяха изтъкнати експерти в областта на изкуствения интелект (ИИ) и дигиталната трансформация, сред които: Иван Драганов – съосновател и управител на технологичната компания Skill Catalyst, която работи в областта на развиване на квалификацията и софтуерни разработки с ИИ; доц. д-р Мариана Тодорова – футуролог, изследовател от БАН в областта на етиката на ИИ и част от Независимия панел на високо равнище по генерален изкуствен интелект към Съвета на президентите на Общото събрание на ООН, Доброслав Димитров – технологичен предприемач, инвеститор и лектор, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и на Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ), както и адв. Елислав Атанасов – адвокат от АК Пловдив със специализация в областта на защитата на личните данни и дигиталното право, сертифициран за защита на личните данни за Европа (CIPP/E) и създател на компанията Legal Tech.

Всички те се включиха в първия дискусионен панел от конференцията, в който бяха представени архитектурата и принципите на работа на изкуствения интелект, неговите функционалности, рискове и предизвикателствата пред сигурността, които използването му създава. Модератор на тази част от дискусията беше доц. д-р Гергана Върбанова – член на Висшия адвокатски съвет, доцент в катедра „Информационни технологии“ към ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” – Варна и преподавател в УНСС и Технически университет – София.

Участниците обсъдиха какви са стратегическите възможности, които ИИ предоставя като ползи за обществото, бизнеса, правосъдната система и юридическите професии. Очертани бяха и съществуващите рискове, сред които увеличаване на дезинформацията, халюцинации на моделите, генерирането на фалшиво съдържание (deepfakes), заплахи за киберсигурността и много други. Къде са границите на доверието в автоматизираните системи; подготвени ли са обществото и институциите да посрещнат тези предизвикателства; можем ли наистина да контролираме резултатите, които получаваме? – това бяха основни теми, които бяха подложени на дискусия. Проведени бяха и кратки демонстрации с насоки за работа със системи с ИИ.

Втората част от конференцията беше посветена на спецификите при използването на ИИ в адвокатската професия. Експертите, които подпомагаха дебата в този панел, бяха проф. д.н. Георги Димитров – изтъкнат български юрист, експерт в областта на правото на информационните и комуникационните технологии, преподавател, част от редица експертни групи, разработили българските закони в областта на електронното управление; доц. д-р Гергана Върбанова (представена по-горе) и адв. Емилиян Арнаудов – адвокат от АК – София с дългогодишен опит като ръководител на проекти в областта на електронното правосъдие и електронното управление. Модератор на панела беше адв. Асен Георгиев – заместник-председател на Висшия адвокатски съвет и председател на Комисията по въпросите на електронното правосъдие и електронните адвокатски регистри.

Един от най-разгорещено дискутираните въпроси беше дали по-ефективният механизъм за справяне с рисковете е чрез законодателни ограничения или чрез повишаване на технологичната грамотност на адвокатите. Бяха застъпени становища, че има нужда от регулация чрез изменение и допълване на Етичния кодекс на адвоката, а други аргументираха, че по-ефективно би било изработването на Практическо ръководство за безопасно използване на ИИ при гарантиране на адвокатската тайна и съобразяване на останалите принципи на професията. Повечето становища застъпваха смесен вариант – пестелива уредба чрез допълнения в Етичния кодекс на адвоката, заедно с насоки към адвокатите, които да се актуализират непрекъснато. Всички участници се обединиха около нуждата от продължаващи обучения и развиване на дигиталните умения, така че системите за ИИ да бъдат използвани по максимално етичен начин.

Теми: адвокатска професияВисш адвокатски съветизкуствен интелектРусеРусенска адвокатска колегия