Балканските държави затягат наказанията за насилие над животни

Правната рамка срещу насилието над животни на Балканите се затяга значително през последните години, като регионът постепенно преминава от налагането на леки административни глоби към ефективни присъди лишаване от свобода за прояви на жестокост, включително за нанасяне на удари и ритници на животни.

В България случай с убито домашно кученце в столичния квартал Кръстова вада предизвика бурна обществена реакция и протести, след като в социалните медии бяха разпространени кадри, на които се вижда как мъж рита йоркширски териер. Заподозреният, 43-годишен, е задържан и привлечен към наказателна отговорност от Софийската районна прокуратура. Според събраните до момента доказателства на 1 ноември около 20:50 часа обвиняемият е нанесъл силен удар с крак на кучето Кнопа, в резултат на което е причинил смъртта му, като деянието е извършено с особена жестокост към животното, посочиха от прокуратурата. По случая се води досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда наказание от две до осем години „лишаване от свобода“.

През юли миналата година депутатите завишиха наказанията за престъпленията срещу животни. Приетите изменения предвиждат лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 1000 до 5000 лева за човек, който прояви жестокост, довела до смърт, тежко или трайно увреждане на животно. Когато деянието е с цел заснемане и разпространение или е извършено от две или повече лица, наказанието е затворвор от две до осем години и глоба от 2000 до 10 000 лева. Още по-тежки присъди може да бъдат наложени в случаите, когато деянието е извършено с користна цел или е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група, или организирана престъпна група, или когато представлява опасен рецидив. Тогава наказанието е лишаване от свобода от три до 10 години и глоба от 5000 до 20 000 лева. Когато деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до 12 години и глоба от 10 000 до 30 000 лева.

А ето какви са последствията и наказанията при насилие над животно в съседните държави:

Гърция

В Гърция насилието над животни се наказва строго, като законът предвижда както административни глоби, така и наказателна отговорност. Съгласно закон от 2021 г. за защита на животните убийството или изтезаването на животно може да бъде наказано с лишаване от свобода до десет години, а административните глоби варират, като най-високите могат да достигнат от 30 000 до 50 000 евро за всяко животно и всеки отделен случай. За други форми на малтретиране на животни са предвидени глоби от 5000 до 15 000 евро.

Гръцката полиция разполага и със специализирано звено за защита на животните, а гражданите могат да подават сигнали за насилие на специална телефонна линия.

Последните случаи показват прилагането на тези разпоредби на практика. На 2 ноември гръцката полиция съобщи за наложена санкция на 40-годишна жена в Солун, оставила кучето си само в паркиран автомобил за продължително време. На жената е наложена административна глоба от 1000 евро. През август на остров Закинтос беше арестувана 63-годишна жена във връзка с умъртвяването на котка, като ѝ беше наложена и глоба от 30 000 евро.

Румъния

Насилието над животни е сериозно престъпление, което се преследва по силата на строго разписано законодателство, също и в Румъния. Ако човек прояви агресия, ритне куче например, и този акт доведе до физическо увреждане или тежко страдание, законът предвижда от 2 до 7 години лишаване от свобода. Освен това съдът може да наложи забрана на извършителя да притежава животни за период от 1 до 5 години.

Ако ударът не е предизвикал тежки наранявания, но представлява малтретиране или проява на жестокост, случаят пак се разглежда като правонарушение и се налагат сериозни глоби, които могат да достигнат хиляди леи, в зависимост от оценката на полицията.

В Румъния действа и така наречената „Полиция за животните“. Нейните служители реагират на сигнали, подадени на спешния телефон 112. Те имат право на място да отнемат кучето от насилника, като разходите за настаняването му в приют или ветеринарна клиника се поемат от държавата или се изискват от извършителя. Органът разполага и с правомощия да налага глоби или да предава преписките на прокуратурата за образуване на наказателни производства.

Законодателството в Румъния предвижда изключение единствено в случаите на неизбежна отбрана, когато нараняването или умъртвяването на животното е извършено с цел защита при непосредствена атака от негова страна.

Северна Македония

Проектозакон за защита и хуманно отношение към домашните любимци се подготвя в Република Северна Македония. Промените предвиждат глоба от 400 евро за неправилно отглеждане на куче. Глобите за причиняване на болка, страдание или нараняване, мъчение, жестоко и нечовешко отношение, както и за убиване на животни достигат 5000 евро.

На собственик, който изостави домашния си любимец, ще му бъде забранено да отглежда животни.

В проектозакона се забранява кучетата да бъдат държани постоянно на верига или в затворено пространство, без да им се позволява да се движат свободно поне веднъж дневно. Законопроектът регулира и задължителната кастрация на домашни кучета, предвидена е и забрана за продажба и подаряване на домашни любимци от нерегистрирани развъдници.

През 2025 г. жител на Скопие беше осъден на три месеца затвор по обвинение в убийството на кучето си, което е прецедент в съдебната практика в страната.

Сърбия

Случай от април 2010 г. с женско куче, на което садистично бяха отрязани и четирите лапи в Белград, предизвиква масови протести на граждани и организации за защита на животните по улиците на сръбската столица. Кучето оцеля по чудо, след като бе открито под паркиран автомобил в белградския квартал Медакович благодарение на денонощната ветеринарна грижа, а по-късно бе осиновено и се превърна в национален символ на борбата срещу насилието над животни, напомниха пред БТА собственици на домашни любимци. Кучето Мила доживя до дълбока старост и бе евтаназирано през есента на 2022 г. поради онкологично заболяване.

Нейният случай катализира реалното прилагане и затягане на вече въведените строги мерки срещу нехуманно отношение към животни в Сърбия, включени през 2006 г. в Наказателния кодекс като криминално престъпление. Първият специализиран закон за благополучието на животните е приет през 2009 г.

След проявата на жестокост срещу кучето Мила през 2010 г. сръбската полиция сформира специални екипи за разследване, прокуратурата също се задейства, а общественият натиск доведе до искания за още по-строги ефективни присъди за лишаване от свобода (които по-късно са увеличени в Наказателния кодекс до 2 и 3 години). Според Наказателния кодекс на Сърбия в момента за убийство, нараняване или изтезание на животно наказанието е глоба или лишаване от свобода до 2 години. При тежки случаи освен размерът на глобата, е увеличено и лишаването от свобода с още една година и става 3 години. За организиране на боеве с животни наказанието е затвор от 6 месеца до 3 години и глоба.

Ако проявата на нехуманно отношение не съставлява престъпление по Наказателния кодекс (например, проява е на небрежност или лоши условия, които още не са довели до трайно осакатяване/смърт), се налагат административни глоби от Ветеринарната инспекция.

Глобите за физически лица варират от 5 000 до 50 000 динара (приблизително 42 – 425 евро), за предприемачи от 50 000 до 500 000 динара (приблизително 42- 4255 евро) и за юридически лица от 100 000 до 1 000 000 динара (приблизително 854 – 8540 евро).

Турция

В Турция съществува Закон за защита на животните, който предвижда затвор от шест месеца до три години за насилие, измъчване и тормоз на животни. Той е приет от Меджлиса през 2004 г., а през 2021 и 2024 г. са направени изменения и допълнения на текстове. Законът предвижда различни по размер присъди според действията на извършителя.

Наказанието за извършване на тормоз, насилие и проява на жестокост е от три до шест години затвор. За умишлено убийство на домашен любимец присъдата е от шест месеца до четири години затвор.

В закона са включени текстове и за сексуално посегателство и насилие над животни. Според тях освен предвидената присъда от шест месеца до три години, извършителят подлежи и на парична глоба. При съпричастност към организиране на боеве с животни наказанието от три месеца до две години лишаване от свобода, както и парична глоба.

За убийство на животи, застрашени от изчезване и защитени видове, се предвижда наказание от една до пет години, а ако бъде доказано, че това е довело до изчезването на вида, наказанието е от пет до десет години.

Наказанието може да бъде увеличено с още наполовина от предвиденото в закона, ако това не е първото установено престъпление от този вид на извършителя или ако неговата дейност, работа или професия са свързани с опазването на животните – като в случаите, когато извършителят е ветеринар или работи за организация за защита на животните.

Глобата за изоставяне на животно в Турция е в размер на 60 хил. турски лири (1066 евро). Наред с паричната санкция собственикът може да получи и забрана да отглежда друго домашно животно или домашен любимец.

Теми: България"Гърциянасилие над животниРуманияСеверна МакедонияСърбия