От средата на юли България отчита рекорден износ на електроенергия, сочат данните на Електроенергийния системен оператор. Страната изнася между 32 000 и 33 000 мегаватчаса дневно – количество, достатъчно да покрие потреблението за почти шест часа.
Основен двигател на растежа са батерийните паркове, чиято мощност вече достига 6000 мегавата, а капацитетът им за съхранение надхвърля 16 000 мегаватчаса. По този показател България е първа в Европа.
Схемата за печалба е ясна: ток се внася на ниски цени от фотоволтаици в Гърция и Румъния в най-слънчевите часове, съхранява се в батериите и се продава вечер, когато потреблението и цените растат.
„Вечер, благодарение на батериите в България, ние виждаме една разлика от 30–40–50 евро на мегаватчас по-евтин ток в България. В някои случаи разликата стигаше до 300–400 евро в полза на България“, казва Никола Газдов от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия.
Той подчертава, че трансформацията в енергетиката не е временна мода, а трайна тенденция.
Управлението на батериите обаче не е лесна задача. Мартин Георгиев, изпълнителен директор на компания за търговия с електроенергия, отбелязва, че изисква висок професионализъм, надеждни системи и почти денонощен фокус.
България се превърна в най-големия хъб за батерии в Европа след кризата отпреди две години, когато токът от слънчеви централи се продаваше на безценица заради излишъци по обяд. Тогава системата стана трудно управляема и страната получи санкции.
В момента над половината от тока в страната през най-светлата част на деня идва от слънчеви централи. Следват АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овете. Общият товар на системата е над 4300 мегавата, а в батерии се вкарва повече от половината от тази мощност.
Според Георгиев потенциалът е още по-голям, особено ако батериите се разглеждат в регионален план.
Ядрената централа може да работи безпроблемно още десет дни при продължаващ спад на река Дунав, сочат данни на Министерството на енергетиката. За зимните месеци обаче трябва алтернатива.
„Големият минус на България е, че нямаме достатъчно вятърна енергия. Имаме осем-девет пъти по-малко мощности от Гърция, а от Румъния – пет-шест пъти по-малко. Това, което сега правят соларите и батериите през лятото, може да се случи и през зимата с вятърната енергия“, допълва Газдов.
Има и фактор, който оскъпява използването на батериите – продуктовите такси за рециклиране в България са най-високите в Европа. Докато в Румъния и Австрия се плаща по 200 евро на тон, у нас таксата е 2800 евро.
Стандартният живот на батериен парк е между 10 000 и 12 000 цикъла на заряд и разряд, или около 12 години.
