Ниските нива на Дунав, които напоследък са обект на внимание и в русенския участък на реката, позволиха на учени от Регионалния исторически музей – Плевен да документират по-прецизно базите на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус, днешното село Гиген. Това проучване е от значение за целия дунавски регион, включително и за Русе, тъй като реката е обща връзка между всички крайдунавски градове.
При нормални обстоятелства подобни изследвания са много по-трудни или изобщо невъзможни. Сега обаче учените успяват да проследят трасето на моста, да допълнят информацията от предишни проучвания и да открият неизвестни досега конструктивни елементи. Тези данни ще помогнат да се разберат по-добре промените в речното корито на Дунав през последните близо 1700 години – процес, който пряко засяга и русенския бряг.
Константиновият мост е построен в началото на IV век и е открит на 5 юли 328 г. от император Константин I. Той е свързвал Улпия Ескус (днешно Гиген) със Сукидава (днешния квартал Челей на град Корабия, Румъния). Общата му дължина е надхвърляла 2 километра, което го прави най-дългото мостово съоръжение през Дунав от онова време.
Смята се, че мостът е бил разрушен около 367 г., като някои хипотези сочат 355 г. – по време на варварско нашествие, а други – че дървената надстройка е била изгорена от римляните, за да не бъде използвана от врага.
За България този мост има особено значение, защото започва от Улпия Ескус – един от най-важните римски градове по Долния Дунав. Изграждането му е демонстрация на римската инженерна школа и на стремежа на Константин Велики да укрепи северната граница на империята. За русенския регион, който също пази следи от римското присъствие, тези открития допълват картината на общото дунавско наследство.
