Рекордно ниското ниво на река Дунав парализира корабоплаването и застрашава икономиката на Русе. Макар климатичните промени да са основният фактор, експерти са категорични, че настоящата криза е можела да бъде избегната с навременни инвестиции в хидротехническа инфраструктура.
Още от 60-те години на миналия век се обсъждат проекти за изграждане на съоръжения, които да регулират течението на реката. Според специалисти това е най-сигурният начин да се предотвратят екстремни ситуации като сегашната, която оставя русенския порт почти без работа.
Инж. Валери Иванов от Дунавския драгажен флот припомня: „Ние тая работа преди 40 години я бяхме започнали с изграждането на хидротехническия комплекс. Отначало беше Белене – Чоара, след това го смениха на Никопол – Турну Магуреле. Изхарчени са пари за предпроектни и проектни проучвания и след това работата замря. Ако погледнете сводката за чуждестранните участъци по река Дунав, се вижда, че там, където има баражиране, нивата са плюс.“
Друг вариант за поддържане на навигацията е промяна в конструкцията на плавателните съдове. Инж. Георги Георгиев, речен експерт, обяснява: „Корабособствениците бяха приели едно решение бъдещите плавателни съдове да бъдат строени с по-малко газене, за да могат при такива плитки води да пътуват, но нито България, нито Румъния не успяха да го направят това нещо. Това иска много инвестиции.“
Специалистите са единодушни, че изграждането на хидросъоръжения е скъпо, но отлагането му вече е недопустимо. До критични нива в българския участък се стига и заради намалялото драгиране през последните десетилетия, което води до по-голямо затлачване на реката.
Инж. Валери Иванов допълва: „Всяка година реката носи около 15-16 милиона тона наноси. Нея не я интересува кой е на власт в София или Букурещ. Сега е недопустимо 40 години след това, България и Румъния да не се хванем дружно за ръце и Европа трябва да ни помогне.“
Към момента корабоплаването по реката край Русе е почти напълно спряло, което нанася сериозни вреди на търговията и туризма в региона. Русенският порт, който е ключов логистичен център, отчита значителни загуби, а местният бизнес очаква спешни мерки от държавата.
