Нов закон за БНБ, като първа стъпка към въвеждането на напълно различен режим на парична политика спрямо паричния съвет, установен през 1997 г. обяви за обществено обсъждане финансовото министерство.
Документът е част от изискванията на ЕК и на ЕЦБ за членството ни в еврозоната, а мотивът- България става пълноправен участник в единната парична политика.
Планът е новият Закон за Българската народна банка да влезе в сила от деня, който ще посочи Съветът на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България и да отмени закона за валутния борд.
Две са най-важните промени, които ще бъдат въведени с него. Първият е принципа на институционалната независимост. На ръководството на централната ни банка ще бъде изрично забранено да искат или приемат каквито и да било указания, както от институциите или органите на ЕС, така и от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган. Законова отговорност със съответните наказания ще носят и институции, органи или служби опитват да оказват влияние върху онези членове на органите на НЦБ за вземане на решения.
Централната банка, за решенията на която нейните управителни органи носят пълната отговорност, предполага отчет пред парламента. Законът удължава този срок до 30 юни следващата година.
Новият закон определя нова роля на управителя на централната банка- той ще ръководи банката, ще участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз и ще я представлява както навън, така и пред националните органи.
Новият закон запазва трите основни управления в банката „Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”. „Емисионно” управление ще продължи да управлява паричното обращение и управлението на резервните активи на банката. Подуправителят на това управление обаче няма да участва при формулирането на паричната политика на ЕЦБ- тази важна функция вече е поверена на управителя на БНБ, доколкото той става член на УС на ЕЦБ.
Ключовото управление „Банков надзор” запазва функцията си по упражняване на надзор върху банковата система, да контролира операторите на платежни системи, доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари, както и за предоставянето на спешна подкрепа за осигуряване на ликвидност на банки, която замества досегашната функция на кредитор от последна инстанция.
Драстично затягане на режима за класифицирана информация обаче се предвижда с новия закон., защото ръководството на централната ни банка вече ще има достъп до всички въпроси за евробанкнотите и евромонетите, включително мерки за защита, ред за предоставяне, транспортиране е обект на регламентация в правото на ЕС и не може да се разглежда като информация на БНБ или Република България.
За да се гарантира , законът въвежда строги изисквания към служителите, които ще имат достъп до тази информация: не може да бъде служител на БНБ лице, което е народен представител или общински съветник, заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия, едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация, както и лице, което е в определена връзка с поднадзорно лице.
Новият закон за БНБ урежда статута на еврото като парична единица, определяне на дизайна на национална страна на разменните евромонети, пускане и изваждане от обращение, замяна, обмяна и възпроизвеждане на евробанкноти и евромонети. В него е разписано, че от датата на членството ни официална валута става еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента.
Законът дава права на монетния ни двор да емитира евромонети в обращение (разменни), възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед. Колекционерските евромонети остават законно платежно средство само в България. Решенията за дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение евробанкноти и евромонети, и опазването и унищожаването на негодни или извадени от обращение евробанкноти и евромонети.
Проектът на нов Закон за БНБ регламентира и управлението на резервни активи, които не са свързани с паричната политика на Евросистемата, но изрично са описани видовете активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Изискванията към тях обаче се повишават- такива могат да бъдат не такива, оценени с двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг, а с три такива оценки.
Въвеждането на еврото като официална парична единица ще доведе до промени в събирането, обработката и разпространението на официалната статистическа информация, съставяна от БНБ, които подробно са описани в закона.
Българската народна банка продължава да действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите.
Надзорът над финансовите институции не се променя съществено, защото БНБ вече е част от Единния надзорен механизъм от 1 октомври 2020 г. консолидиран надзор. Той обаче става консолидиран- т.е. двоен – и от ЕЦБ и от БНБ.
