С кратко, но изключително емоционално слово Росен Желязков се сбогува с колегите си като председател на 49-ото народно събрание.
Той взе думата последен, но отказа словото му да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, както предложи Йордан Цонев от ДПС. Изказа се преди да е минал самият вот по оставката, но думите му бяха такива, сякаш знаеше предварително какъв ще е резултатът от него.
“Има една мисъл на един велик афорист, който казва, че понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш чут”, започна Желязков.
“Всички ние в тази зала сме хора. Но хора, които са пратени от други хора да работят за хората. Като хора имаме нашите слабости и страсти. Но като народни представители трябва да имаме отговорност, отчетност и почтеност. И още едно качество, което понякога губим – човещина. Защото тези хора, които са сред нас, очакват от нас решения за тяхното бъдеще и семейства”, обърна се Желязков и към присъстващите в пленарната зала енергетици, които чакат точката за отлагане на либерализацията на пазара на цените за битови потребители.
“Битува мнението, че ние сме драматична група актьори в политическия театър. Понякога актьорите, когато се качват на сцената, мислейки си, че отиват на нея, се озовават на ешафода”, продължи Желязков с леко треперещ глас.
“Сега сме в Страстната седмица. Вътрешно трябва да потиснем грубостта и егото и на преден план да е смирението”, призова той.
“Благодаря ви за доверието и за недоверието – и двете са огледала, едното е малко криво, но създават някакъв образ”, продължи Желязков. И се извини на всички за действия или бездействия, с които е засегнал депутатите като хора.
“Благодари и на администрацията на НС. За мен беше чест да бъда председателя на 49-ото НС”, заключи Желязков. И беше изпратен от залата с дълги аплодисменти и ставане на крака.
Росица Кирова пък се разчувства и разплака, което предизвика нови аплодисменти в залата.
