С над 10% е скочил размерът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на първото тримесечие на 2024 г. в сравнение с декември миналата година, показват данните на БНБ.
“Тази тенденция на нарастване при необслужваните кредити е в синхрон с нарастването на отпуснатите кредити. Нараства броят на необслужените като абсолютна сума и като брой кредити, събираемостта остава на високи нива”, коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията в България Райна Миткова в студиото на “България сутрин”.
Тя посочи, че средният размер на необслужвания дълг е 568 лв., което е по-малко от минималната работна заплата. По думите ѝ това често са кредити, изтеглени при временни финансови затруднения, а не хронични.
Райна Миткова посочи като проблем пред българите липсата на “бели пари за черни дни”.
“Голяма част от българите нямаме спестявания. Научихме се, че парите са толкова достъпни, че в момента, в който ни потрябват, ще вземем от банката или бърз кредит. Банките бяха кредитор номер едно, последната година са почти изравнени с бързите кредити, към които прибягваме при спешни нужди. Ако имаме заделени пари, това няма да се наложи”, каза гостът.
На теория човек трябва да има финансов буфер, за да живее 6 месеца без доходи. Миткова даде съвет – при получаване на заплатата си да заделяме 10-20% настрани.
“Това да става веднага, когато получим своя доход, не в края на месеца, ако ни останат пари. Заделяме тази сума и не я пипаме. Останалите средства в края на месеца можем на инвестираме. Добра практика е да правим личен или семеен бюджет – това е начинът да кажем на парите си как да бъдат разпределени”, добави експертът.
Миткова препоръча също така да не плащаме често с кредитни карти, защото пари, които не се виждат, се харчат по-неусетно и е “по-болезнено да извадим тези пари от джоба си”.
Анализите показват, че най-много некоректни длъжници има сред младите хора.
“Задълженията са много ниски – средният дълг е до 2 500 лв. – за технологични играчки – телефони, лаптопи, нещо което е много естествено, правят го, защото нямат опита и знанията да управляват личните си финанси. Това са 21-35-годишни хора, хора с добри професии и доходи, живеят в големите градове”, добави Миткова.
