Всяка година началото на септември поставя хиляди български семейства пред сериозно логистично изпитание, породено от масовото съвпадане на графиците за първите родителски срещи в детските ясли, градини и училища. Родителите с повече от едно дете, особено тези, чиито деца посещават различни образователни институции в един и същ район, често се оказват физически неспособни да присъстват едновременно на задължителните обсъждания.
Въпреки нарастващото недоволство сред родителите, към момента в Министерството на образованието и науката (МОН) не съществува единен централизиран график или нормативна уредба, която да координира провеждането на тези срещи на национално или общинско ниво.
Традиционно в началото на септември родителските срещи са важни за определяне на правилата на новата учебна година – дали в училище или в ясла/градина, на тях се събират пари от родителите за консумативи, обсъждат се учебни помагала или други важни въпроси, свързани с образованието на децата.
Според Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), всяка образователна институция се ползва с широка автономия при определянето на своя вътрешен график. Директорите на детските градини и училищата издават индивидуални заповеди за датите и часовете на родителските срещи, които най-често се насрочват в тесния времеви прозорец непосредствено преди старта на учебната година. На практика това означава, че липсва механизъм за синхронизация дори между съседни училища и детски градини, което води до нерешими ситуации – майки и бащи трябва да избират дали да се запознаят с новия класен ръководител на първокласника си, или да присъстват на срещата за записване на по-малкото си дете в яслена група.
Проблемът е особено осезаем в големите градове, където разстоянията между институциите и трафикът правят невъзможно придвижването от една среща на друга. Липсата на гъвкавост поставя родителите в ситуация, в която те трябва да търсят помощ от близки или да пропуснат ключова информация за предстоящата година. Подобно припокриване създава излишно напрежение още преди първия училищен звънец и възпрепятства пълноценната комуникация между семейството и учителите – партньорство, което Наредбата за приобщаващото образование определя като фундаментално за изграждането на сигурна и подкрепяща среда за всяко дете.
Традицията на първите септемврийските събрания има дълбоки корени в българската образователна система. Исторически, тези срещи са утвърдени като задължителен елемент за въвеждане на ясни правила и изграждане на доверие между институцията и семейството, като обхватът им се различава спрямо възрастовата група.
Например, в детските ясли и градини традиционно на родителските срещи се обсъжда физическата и емоционална адаптация на най-малките. На тези срещи се обсъждат детайлно дневният режим на децата, изискванията за хигиена, необходимите лични вещи (пантофи, резервни дрехи, пижами) и списъкът с медицински изследвания и бележки, които трябва да бъдат представени в първия ден. Тогава се подписват и декларации за съгласие с правилника за вътрешния ред на институцията и се избират представители за родителските настоятелства.
В училищата, обаче, събранията преди първия учебен ден са критични за плавния преход, особено при новосформирани паралелки в първи, пети и осми клас. Родителите биват запознати с училищния учебен план, избора на избираеми предмети, графика на ваканциите и неучебните дни, както и с дневния и пропускателния режим на сградата.
В социалните мрежи родители от столичния район „Красно село“ негодуват как ръководствата на градини и на основни училища в района са избрали, например, именно 9-ти септември за родителска среща. Това поставя родителите с деца в две различни образователни институции в пълна невъзможност да присъстват на тези срещи.
Трайното решение на проблем като този изисква засилена общинска и междуинституционална координация. Създаването на препоръчителни локални графици, при които детските градини и училищата в един микрорайон умишлено разпределят родителските си срещи в различни дни от седмицата, би премахнало логистичната тежест.
Докато подобни добри практики не станат масови, хиляди родители ще продължат да разчитат на компромисни варианти в опит да присъстват пълноценно в образователния път на всичките си деца.
