За пет години храните у нас са поскъпнали с 54%, но покупателната способност на хората на минимална заплата е нараснала с над 20%. Зад тази добра на пръв поглед новина обаче стои една важна подробност: България остава сред страните с най-ниски минимални доходи в Европейския съюз, предаде БГНЕС.
Пет години след началото на инфлационния шок европейската картина изглежда по-различно от обичайното усещане за непрекъснато обедняване. В повечето държави минималните заплати са нараснали по-бързо от цените на храните. България е сред тях. Но страната се откроява и с друго: храните са поскъпнали с 54% между август 2021 и август 2026 г., което я поставя на второ място в ЕС след Унгария, където увеличението е 57%.
Това е съществената българска особеност. Средното поскъпване на храните и безалкохолните напитки в ЕС за същия период е 34%. В Румъния ръстът е 53%, докато в Хърватия и Гърция картината е значително по-различна. В най-големите икономики на ЕС храните са поскъпнали с 25% във Франция, 30% в Италия, 34% в Германия и 35% в Испания.
На Балканите България се оказва в интересна позиция. Съседна Румъния е почти на същото равнище по поскъпване на храните, докато Сърбия и Черна гора демонстрират много по-силен ръст на покупателната способност на минималната заплата. В двете държави количеството храна, което може да бъде закупено с минимална заплата, е нараснало с 37% спрямо 2021 г.
При България увеличението също е над 20%. Това означава, че човек на минимална заплата през 2026 г. може да купи повече храна със своята брутна заплата, отколкото би могъл през август 2021 г. Същата тенденция се наблюдава в Хърватия, Албания, Румъния, Унгария и Литва.
Тук обаче сравнението изисква внимание. Показателят не измерва колко пари остават на домакинството след данъци, наем, ток, транспорт и останалите разходи. Той показва единствено какво количество храна може да бъде купено с брутната минимална заплата. Затова по-високата покупателна способност спрямо храните не означава автоматично по-висок жизнен стандарт.
Именно в това се крие разликата между България и част от по-богатите европейски държави. В Германия например храните са поскъпнали с 34%, а покупателната способност на минималната заплата спрямо храните е нараснала с 9%. В Гърция ръстът е 7%, а в Ирландия 10%. Франция и Испания дори попадат сред малкото страни, в които минималната заплата е загубила позиции спрямо храните, съответно с 4% и 5%.
На пръв поглед България изглежда по-близо до източноевропейския модел, при който ускореното увеличение на заплатите компенсира част от инфлацията. Но високата база на поскъпването остава проблем. Ако храните са поскъпнали с повече от половината за пет години, дори двуцифреното подобрение на покупателната способност не заличава натрупания ценови шок.
Балканският контекст прави картината още по-интересна. Сърбия и Черна гора са сред лидерите по реална покупателна способност спрямо храните, като минималните им заплати са нараснали съответно със 103% и 102% за пет години. В същото време Турция показва колко подвеждащи могат да бъдат номиналните числа: минималната заплата там е скочила с 823%, а храните със 752%, но реалното увеличение на количеството храна, което може да бъде купено, е едва 8%.
Така българската картина се оказва едновременно по-добра и по-тревожна, отколкото изглежда от една отделна статистика. Минималната заплата е успяла да изпревари хранителната инфлация, което е факт. Но самите храни са сред най-бързо поскъпващите в Европейския съюз. А когато началното равнище на доходите е ниско, дори подобрението на покупателната способност не означава, че храната е станала евтина.
Тъкмо затова най-същественият извод от европейското сравнение за България не е само дали заплатите са настигнали цените. Въпросът е от какво равнище тръгват и колко от семейния бюджет продължава да отива за най-необходимото.
