Бившият енергиен министър Росен Христов, който вече е член на съвета на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК), коментира в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ структурата на компанията, обвиненията за спекулации около назначението му, както и състоянието на държавното управление и енергетиката.
На въпрос дали е имало очаквания да оглави компанията, Христов отрече подобни твърдения и определи част от публичната информация като неточна:
„Никога не е имало такова намерение. Информацията, която беше изнесена, включително и за заплати и така нататък, беше подвеждаща, умишлена манипулация. Член съм на съвета на директорите. Тоест няма да представлявам компанията.“
Той поясни и ролята на Съвета на директорите:
„Съветът на директорите наблюдава дейността, ръководи дейността, като създава рамка, в която компанията трябва да се движи и помага при решаването на сложни казуси, като съответно одобрява редица договори и решения.“
По темата за възнагражденията в държавните структури, след като беше повдигнат въпросът за заплатата му, публично обявена от вицепремиера, Христов заяви:
„1770 евро не са някакви космически суми, не са петцифрени суми. Сумата не е космическа и това е и намерението на сегашното правителство – да не раздава космически заплати.“
Росен Христов добави, че според него държавата се намира в труден икономически момент:
„Всички виждаме какво е състоянието и на бюджета, и на икономиката, така че не е време да сме на държавна хранилка. По мое време в частния сектор съм получавал и получавам значително по-големи суми.“
По отношение на бъдещата си работа в компанията, Христов описа ДКК като сложна структура с широк спектър от дейности:
„ДКК е сложна холдингова структура. Това е държавно дружество, което де факто държи контрола на около 15 дъщерни дружества – от производство на мляко и сирене до производство на оръжия, инженерни компании и поддръжка на инфраструктура.“
Той подчерта, че според него има признаци за неефективно управление:
„Има сигнали, които сочат, че дружествата не са управлявани ефективно – разходи, които на пръв поглед не могат да бъдат обосновани, милиони за правни услуги, авансови плащания по големи договори без банкови гаранции и без реален напредък по изпълнението.“
И допълни:
„Моята задача не е да установявам виновници или да правя разследвания. Моята задача е, когато се установят проблемите, да предложа решения.“
Христов направи и политически анализ на последните години, като ги определи като период на нестабилност и липса на стратегическа посока:
„Годините на безвремие – смяна на правителства по два пъти в годината, всеки се опитва да направи нещо, къде с добри, къде с лоши намерения. Това е резултатът.“
И добави:
„Никое правителство само по себе си не е правителство на хаос, но зад него стои политически хаос. Парламентът ръководеше правителството, а не обратното, и това води до липса на стратегия.“
Като бивш енергиен министър Росен Христов коментира и състоянието на сектора:
„Резки движения – включване в енергетиката, купуваме руски газ, после се отказваме, после не можем да се откажем напълно. Крачка назад, настрани – няма стратегия за нищо.“
Той твърди, че опитите му за енергийна стратегия не са били продължени:
„Когато бях министър, опитах да сложа начало на енергийна стратегия. Представихме визия, но след това не беше продължена, защото се действаше в рамките на хаос.“
По отношение на отбранителната индустрия Христов посочи ролята на ВМЗ – Сопот в настоящата икономическа ситуация:
„ВМЗ – Сопот в момента е в изгодна позиция заради възхода на военната индустрия, но това не означава, че не може да се работи по-добре. Печалбата не означава оптимално управление.“
Росен Христов коментира и енергийните отношения с Турция и договора с „Боташ“:
„Турция е изключително добър партньор. С нея имаме огромни общи интереси в енергетиката, транспорта и сигурността.“
За договора той заяви:
„Тези твърдения, че договорът е ужасен, са абсолютно неверни. Ако не беше използван, проблемът не е в самия договор. В момента ние или внасяме газ през Турция, или нямаме достатъчно алтернативи.“
Христов каза още, че основните предизвикателства пред България са свързани с възстановяване на доверието и предвидимостта в управлението.
