Националният съвет на КТ „Подкрепа“ е решил да не предприема протестни действия до септември, като ще изчака приемането на следващия бюджет. Ако политиката към образованието не се промени, напрежението в системата може да нарасне. Това заяви председателят на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Юлиян Петров пред БНР.
„Ще изчакаме новия бюджет за 2027 година и ако тогава това отношение продължи, не мога да прогнозирам спокойствие и хармония в системата. Със сигурност има много варианти, с които може да бъде реагирано“, добави той.
По думите му проблемът е свързан с предвиденото намаляване на дела на средствата за образование в държавния бюджет. Според проектобюджета финансирането ще спадне от 4,8% на 4,5% от БВП, а в следващите години се очаква да намалее още – до 4% и 3,8%.
Синдикатът настоява средствата за образование да не бъдат под нивото от 4,8% от БВП, постигнато през 2025 г., както и да остане законовата гаранция, че правителството не може да намалява тези средства.
„Искаме този текст да остане, а в момента парламентът най-вероятно ще гласува той да отпадне, за да може образованието да остане на остатъчен принцип финансирано, което никак не е добре“, коментира Петров.
Той предупреди, че подобно решение може да доведе до ограничаване на вече започнали политики в училищата и да създаде сериозни проблеми в системата.
„Няма да има увеличение на средствата за образование. Те ще станат по-малко, а в средносрочната прогноза те дори ще вървят надолу. Това ще доведе до големи турбуленции в системата“, каза председателят на синдиката.
Според него особено тревожен е проблемът със задържането на младите учители. Петров посочи, че голяма част от тях напускат системата още в първите години от професионалния си път.
„Ние губим младите учители и ако говорим за съкращение в някои други отрасли, то българските млади учители се самосъкращават в рамките на първите 3 години до 70%“, заяви той.
От КТ „Подкрепа“ настояват и за увеличение на учителските възнаграждения. Целта е средната учителска заплата да достигне 125% от средната работна заплата в страната. В момента тя е около 118%, посочи Петров.
По думите му за достигането на това ниво са необходими около 50 млн. евро, което означава увеличение на заплатите с приблизително 6,7%. Според него обаче липсва политическа воля за намирането на тези средства.
„Това никак не беше добре и не трябваше да се посяга на образованието“, категоричен бе Юлиян Петров.
Той отправи критика и към начина, по който се вземат решенията за сектора, като отбеляза, че министърът на образованието е поискал повече средства, но не е получил необходимата подкрепа.
„Адмирации към министъра на образованието, който поиска повече пари, но те не му разрешиха“, каза Петров.
Според него развитието на образователната система зависи от продължаването на инвестициите, направени през последното десетилетие.
„Ако погледнем към последните 10 години, виждаме един растеж на публичните финанси за образование. На база на този растеж са постигнати не малко политики, които са полезни и които ще дадат резултат, ако не ги прекъснем“, посочи той.
„Ако виждат някакви турбуленции в системата, те намират пари. Ако не ги видят тези турбуленции, те стоят спокойно и намаляват парите. Това е грозната истина“, обобщи Юлиян Петров.
